ПОЛЯРНИТЕ ПАЛМИ НА БЪЛГАРИЯ

Trachycarpus 'Bulgaria'

Страници 1  2  3  4

За четирите палми от Пловдив не мога да твърдя, че са различен вид. Но колкото повече изучавам старите палми от Слънчев бряг, толкова повече се убеждавам, че не са просто Trachycarpus fortunei. Както вече описах, те са получени от кръстосване на пловдивски женски палми с прашец от мъжките палми в Несебър, донесени от Сочи, Русия.

Другите видове от рода Trachycarpus (Трахикарпус) се различават от Trachycarpus fortunei не повече от колкото се различават българските палми. Имам поглед най-вече върху Trachycarpus takil, Trachycarpus wagnerianus и по-малко върху Trachycarpus latisectus. Последният не издържа на студ почти никак и отдавна се отказах от опити с него.

Като специалист добре осъзнавам, че за да се определи едно растение като отделен вид не са достатъчни само разликите във външния вид или издържливостта на студ. Но тъй като всъщност името не е чак толкова важно аз предпочитам за българските палми да използвам това, което светът им даде - Trachycarpus 'Bulgaria'.

Нека да проследим с какво нашите палми са различни от останалите.  Преди това се налага да направим едно уточнение - палмите от вида Trachycarpus 'Bulgaria' са не повече от 15-20 растения, засадени доста преди 1998 г. Всичките тези хиляди нови палми, които растат днес по нашето Черноморие със или без зимна защита, са внесени от Турция, Гърция, Италия и малко от Испания. В България днес има дори палми Trachycarpus от Виетнам, Китай и Аржентина. Това стана поради факта, че всички новопостроени хотели и курорти покрай брега на морето се нуждаят от едроразмерни палми. А когато има търсене винаги се появява и предлагане. Всички тези вносни палми растат и дори плододават в България.

На снимката: ново насаждение с палми от Италия, засадени от Палм Център-Пловдив в хотел Маджестик в Слънчев бряг. Снимката е от 2005 г. Сега палмите изглеждат по-добре.

Тези палми са различни от българските. Някои собственици решават да не ги защитават през зимата. Това означава, че след първата по-сурова зима ще оцелеят само българските палми и тези от вносните, които имат зимна защита.

Това са две типични палми от вида Trachycarpus 'Bulgaria'.

Забележете фор- мата на листата и дебелината на стъблата!

Тези палми зимуват без никакви проблеми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако пловдивските палми (Trachycarpus 'Plovdiv') са тези, които са преживели най-ниските температури в света, то тяхното потомство, Trachycarpus 'Bulgaria', е способно да издържи на изключително тежки условия през зимата. Аз бях свидетел през февруари 2006 г. на температура от -17°С с ураганен вятър.

Снимката е направена в края на зимата, след бурята, спомената по-горе. Масивната метална ограда с бетонни основи в Action Аквапарка в Слънчев бряг беше съборена. Кипарисите от снимката са засадени поне три години преди тази зима. Освен, че бяха много изкривени те имаха и измръзнали участъци по короните.

Палмите от Trachycarpus 'Bulgaria', които зимуваха тази зима в Слънчев бряг без защита, презимуваха със слаби повреди по листата.

 

За да установим дали наистина българските палми са различни в сравнение с вносните трябва да сравняваме палми, растящи при еднакви условия. Ако може да използваме палми, внесени отвън и отгледани от малки тук би било най-реалистично.

Започваме със сравнение на семена, засяти директно в земята през 2008г., на полето между Пловдив и Асеновград, в Ботаническата ни градина. Сравняваме семена от български палми и такива от италиански палми, растящи в нашите насаждения. Всички семена са засяти при еднакви условия, в редове, на еднакво разстояние. Поникнаха еднакво добре и след първата зима можем да направим първото сравнение.

Зимата 2008/09 беше малко по-сурова от нормалните в Пловдив. Имаше продължителна инверсионна мъгла и задържане на постоянна температура под нулата за повече от две седмици. Минималната температура беше -18°С. Единствената защита, която имаха палмичките беше снегът. В края на зимата италианските палми бяха измръзнали почти на 100%, а българските имаха повредени върхове на листата. Снимките са направени в началото на октомври 2009, за да дадем шанс на всички живи палмички да се възстановят през лятото.

Оставям сами да познаете коя снимка на кои палми е.

Мога само да добавя, че на същото място, но в друга леха, имаме български семена, засяти в земята отпреди 6 години и всички палмички са живи до една.

 

Страници 1  2  3  4

уеб дизайн Макс График

Съдържанието на тези страници е под защитата на Закона за авторското право!
© 1999-2010 Кирил Донов - Всички права запазени