Не съм виждал по-бавно растяща палма от Трахикарпус такил. Един ред от 6 палмички беше засаден през 2001 г. Семената бяха от Тобиас Спаннер (Palme per packet).

Две години по-късно поради това, че малките палми растяха твърде бавно, ние засадихме  български палми в същият ред между малките палмички такил. През годините такилите останаха само четири. Българските палми бяха малко по-големи при засаждането си, но ние очаквахме поради боледуването от пресаждането дори да изостанат в растежа в сравнение с такилите. Но не стана точно така. Ето как изглеждаха през лятото на 2009 г. Малката палмичка долу вляво е такил, голямата отзад е българска палма.

Трахикарпус такил определно показва по-добра студоустойчивост от италианските трахикарпуси, но не е по-студоустойчив от българските палми. В по-студените зими получават различни повреди и имаше няколко случая когато измръзваха средните листа.

Такилите вероятно ще станат интересни палми когато порастнат, но както личи, за това ще пишат моите внуци.

Washingtonia filifera 2004 г., Палм Център

Същата палма през октомври 2009 г.

Тази Вашингтония показва много добър растеж. Стъблото е дебело, а короната - огромна. Впечатляваща гледка за град като Пловдив!

Phoenix canariensis, 2005г., Палм Център

Същата палма през октомври 2009 г.

През 2001 г. засадихме в земята една канарска финикова палма, която беше стояла дълго в саксия и имаше изтощен вид. За няколко години тя стана много по-голяма и дори цъфти редовно.

Phoenix canariensis, 2005г.,с.Устина

Същите палми през октомври 2008 г.

Палмите в тази градина в с. Устина, до Кричим, бяха засадени през ноември 2004 г. и веднага опаковани за зимата. Снимката от 2005 г. е направена след отварянето им напролет. Трябва да отбележим усилията на собствениците, които влагат средства и време за да имат палмите им такъв растеж. Всяка година в тяхната градина се използват 20-40 кг бързодействащ комбиниран тор.

Washingtonia robusta, 2005г., с.Устина

Същaтa палмa през октомври 2008 г.