Полярните Палми на България

Автор: Кирил Донов, дипл.инж.агр. по Тропично и субтропично земеделие

Четири палми (Trachycarpus fortunei) растат в двора на историческия музей в  Пловдив от 1973 г. До преди това те са прибирани на закрито всяка зима. Но през октомври 1973 г. хората от музея решили да оставят прекалено тежките палми навън. Изненадващо палмите били съвсем наред следващата пролет, нещо, което никой не очаквал. Тогава решили да ги засадят директно в земята, в градината на музея. 

Легендарните Четири Палми. Христо, човекът, засадил ги през 1973 г. гледа

min-max термометъра, който сме поставили през Март 2002 г.

Забележете смокинята в долният десен ъгъл. Тя е по-скоро храстовидна.

За последните 13 години Пловдив има климат сходен с USDA zone 7a. Средната годишна екстремална температура за годините 1990-2002 е  -16,4°C(2,5°F).

Пловдив е разположен в Горнотракийската равнина, на река Марица. Това е най-ниската точка в района, заобиколен от Стара планина от север и от Родопа планина  - от юг. Благодарение на Стара планина студеният въздух идва от север леко променен и забавен, а благодарение на Родопа планина средиземноморското влияние е толкова променено, че в някои години почти липсва. За Пловдив са характерни студените континентални зими и горещите континентални лета. За повече подробности по климата на Пловдив и България, моля посетете раздела "Климат" вляво на вашият екран.

Често се случва лозите и дори овошките да търпят повреди през зимата в района на Пловдив.  Смокините (нормално устойчиви до около  -20°C(-4°F) измръзват до земята на всеки 5-10 години в този район. Това става, защото температурната инверсия през зимата е често явление. При температурна инверсия се образува т.нар. "езеро на мраза" в най-ниските райони, като по-топлият въздух се издига във височина. Студеният въздух като по-тежък се стича към най-ниските части. При такива условия в Пловдив са отбелязани екстремални температури от -31,5°C(-24,2°F) през 1942 г. и -27,5°C(-17,5°F) на 6 януари 1993 г. При температурна инверсия по склоновете на околните планини температурите са винаги по-високи, като са отбелязвани разлики дори от 16,6°C. На 22 декемви 2001г., когато в равнината беше отбелязана -21,5°C(-6,7°F), на южен склон в Родопите над Асеновград най-ниската температура за същата нощ беше -4,9°C(23,2°F). Разликата в надморската височина на двете места е около 220m (722 feet).

В България често си мислим, че студа тук е "сух", като в Русия. Но, както изглежда това далеч не е така. При нас студа е влажен и се усеща много повече от хората, отколкото по-големият студ в Русия. Средната относителна влажност на въздуха при големи студове е около 80%. При това винаги при голям студ в Пловдив има и мразовита мъгла. И това става при "затопляне" на времето, след снеговалежа и студеният вятър. При вятър температурите никога не падат под -15°C(5°F), духащият вятър предпазва атмосферата от инверсия. След утихване на вятъра заедно със студения въздух и мъглата се отлага в най-ниските места. Често по околните планини пече слънце и е сравнително топло, а в равнината по това време е под -15°C(5°F). В такава сутрин през Декември 2001 е направена следващата снимка.

Salix babylonica, снимана при -20°C(-4°F) през Декември 2001.

Ситуация: Мразовита мъгла

Оригиналната снимка не е толкова добра заради мъглата, но клоните тук са дигитално подчертани.

По-долу виждате снимки на смокиня, която расте на 2м от палмите, в същата градина. На първата снимка ясно се вижда палмата отзад. На втората снимка се вижда измръзналото старо стъбло на смокинята и новият и прираст. Новите клони показват, че точно преди 10 вегетационни сезона смокинята е измръзнала до земята. Според метеоролозите на 6 януари 1993 г. минималната температура през нощта е била -27,5°C(-17,5°F). Палмите не са измръзнали.

Снимка от Септември 2002. Виждат се измръзналите клонки от предишната зима

Най-високата палма е точно над смокинята.

През декември 2001г. смокинята загуби отново клонките, образувани през последните 3 години. На палмите ... отново нищо им няма.

Палмите до тази смокиня никога не са защитавани от студа през зимата.

 

Палмите раждат семена почти всяка година. Понякога и мъжките палми произвеждат семена и те обикновено поникват нормално. Тези 4 палми с първите палми на открито в България. Може да се каже, че от техните семена ние вече имаме популация от Trachycarpus в България, способна да преживее температури под -20°C (-4°F).

През декември 2001г. имахме рекордно продължителна и студена зима, -21,5°C (-6,7°F). Всички палми Trachycarpus не бяха защитени. Растенията с български произход имаха до 80% повреди по листата, но всички оцеляха и се възстановиха напълно. Растенията, внесени от Гърция, Турция и Италия загинаха. Само една палма от Турция с 70см стъбло оцеля, тъй като беше случайно заровена със сняг. Тази палма загуби 100% от листната си маса, но се възстанови напълно през новия сезон. През декември 2002г. , след минимални температури от  -14°C (6,8°F) за 4 нощи, същата палма има около 50% повредни листа. За сравнение, повечето от българските палми имат 0-5% повредени листа, на практика са без повреди, и само една има около 30% повреди. На 4 км разстояние, на склона в Родопите минималната температура беше -11,1°C (12°F). Там всички палми от български произход изглеждат както и през лятото, без никакви повреди.

За нашите експерименти с други видове палми и екзотични растения моля посетете раздел "Експерименти" вляво на вашият екран.

България винаги е била много близка с Русия. Само допреди 13 години ние бяхме в един затворен лагер. По време на студената война българите почти нямаха достъп до западните държави, включително Гърция и Турция. В замяна, можехме да пътуваме едва ли не където поискаме в Русия, Полша, ГДР и другите социалистически държави. Ето защо е най-вероятно четирите палми в Пловдив да са с произход от руския черноморски бряг. В България руските черноморски курорти са известни с палмите си. В руската научна литература се описват опити с палми на открито отпреди 1820 година!

По времето на Сталн в Русия е заповядано на учените да създадат субтропични плодни и декоративни растения, способни да издържат на студената руска зима, или поне в най-топлите части на СССР. Руското правителство искаше да покаже силата на социалистическата наука.  Истина е, че са постигнали забележителни резултати.

Заповедите са били дадени до всички сателитни на СССР държави. Така или иначе, банани и кокосови палми няма да растат при тези условия, но много други биха могли. Следват снимки на това, което е останало от мандариново поле южно от Бургас. Ясно се виждат измръзналите стебла на мандарините и избилите от подложката филизи. Преди около 12-13 години грижите са били преустановени и растенията вероятно са измръзнали в някоя от следващите студени зими (напр.1993). Но преди да бъде изоставено насаждението, всяко растение е произвеждало до 400 плода, които са се продавали по магазините в страната. За щастие много от растенията са били извадени от местните хора, като по този начин са били запазени по дворовете в селата наоколо.

Това е останало от мандарините, след като са изоставени.

 

През 1989г. като студент заварих в Аграрният университет в Пловдив около 1 ha мандариново насаждение. Всяка година растенията се защитаваха и всяка година те измръзваха. Много години и много средства са хвърлени за подобни опити. Но, за да бъдем честни, много от растенията са развили по-добра студоустойчивост и макар да не стават за промишлено отглеждане при нашите условия, те са идеални за частно отглеждане.

А ще се отнася до Русия ... там сега има хиляди хектари с цитруси, маслини, финикови палми и много други декоративни субтропични растения. Разбира се, маслините в Москва са само стайни растения.

Ако желаете да добавите този сайт към вашите Favorites, направете го сега!